В дигиталната ера видимостта почти се превърна в продължение на нашето съществуване. Днес ние използваме социалните медийни платформи не само като инструменти за комуникация, но и като пространства, където изграждаме нашата идентичност, точно като марка. Всеки ден милиони хора записват преживяванията си, споделят мислите си, обясняват опита си или просто правят ежедневието си видимо. Едновременно с това милиони хора гледат, следват и записват това съдържание. В този цикъл, който сега приемаме като „естествен“, повечето от нас не са просто зрители или просто производители. Ние се люшкаме между две роли. Какво ще стане, ако зад този цикъл стои по-дълбока психологическа нужда, при която се чувстваме незавършени, когато не произвеждаме и изоставаме, когато не следваме? От какво всъщност се нуждаем: да разберем или да бъдем разбрани? Ние проучихме за вас!
Съдържанието да се гледа или да се покажеш сам?
Създаването на съдържание често започва с желанието да бъдеш видим. Искаме споделен текст, снимка или идея да ни отвърнат със същото. Харесването, коментирането и споделянето не са просто цифрови показатели, те са символи на социално приемане днес. Чувството „Те ме видяха“, „Те ме разбраха“, „Моите мисли бяха оценени“ са основните източници на нашата нужда от принадлежност и одобрение, което е една от най-основните ни психологически потребности. В миналото хората може да са посрещали тази нужда по друг начин, но днес, в ерата на дигиталното производство, те призовават „И аз съм тук“ чрез публикации в социалните медии.
От друга страна, производството няма само външен аспект. През повечето време произвеждаме и за да разберем себе си. Например, докато пишем, мислите ни стават по-ясни, а докато обясняваме, чувствата ни стават по-ясни. Когато изразяваме идея, работи умствен процес и докато първоначално просто искаме да бъдем разбрани, в един момент започваме да разбираме и себе си. С други думи, производственият процес, който започва с мотивацията да бъдеш разбран, може да се превърне във вътрешно откритие. Ние осъзнаваме собствената си стойност, ограничения, желания и страхове в съдържанието, което споделяме, и историите, които разказваме. „Защо ме интересува това?“ Въпросът често съпътства нашия процес на създаване на съдържание и подхранва желанието ни да разберем себе си отвъд цифровата видимост.
Дали потреблението е пасивно наблюдение или отразяващо разбиране?
Потреблението на социални медии често се разглежда в критична рамка. Оценява се чрез понятия като „загуба на време“, „умствено замърсяване“ и „капан за сравнение“. Разбира се, психологическото бреме на неосъзнатата и неограничена консумация е тежко. Въпреки това, приемането, че потреблението е напълно безполезно, е непълна гледна точка. Никой от нас не следва съдържание, което е напълно независимо от нас самите, което не отговаря на нашите ценности или което постоянно ни безпокои за дълго време. Повечето от нас гравитират към хора, които изглеждат като нас, мислят като нас, преминали са през подобни житейски преживявания или представляват аспектите, които искаме да бъдем. Така потреблението престава да бъде просто пасивно излагане и става част от търсенето на идентичност и смисъл. Когато някой, който прилича на нас, бъде приет от обществото, това създава индиректно усещане, че е разбран. Чувството „Значи тази мисъл не принадлежи само на мен“ или „Има други, които се чувстват като мен“ успокоява нуждата ни от социално одобрение. Неговата видимост става до известна степен и наша видимост. Следователно, консумирането на съдържание, което вярваме, че ни отразява, укрепва собственото ни съществуване.
От друга страна, потреблението също предлага зона на непряка конфронтация, а не пряка конфронтация със самите нас. Не винаги е лесно да анализираме собствения си живот и да влезем в контакт със собствените си емоции. Всъщност това често е ситуация, която искаме да избегнем. В този момент опитът на хора, подобни на нас, се превръща в инструмент. Ние гледаме на собствения си живот през историята на някой друг. Ние виждаме себе си в неговото разочарование и нашия потенциал в неговия успех. Тази ситуация често е форма на рефлексивно разбиране, а не бягство. Когато консумираме, ние наблюдаваме другите, но всъщност виждаме себе си.
Балансът между разбиране и това да те разберат.
Накратко, хората искат едновременно да разбират и да бъдат разбрани. И производството, и потреблението могат да обслужват тези две нужди. Важното е да можем да разпознаем мотивацията, с която действаме и да не се хващаме несъзнателно в този цикъл. Защото когато производството стане зависимо единствено от външно одобрение, самооценката става крехка. Когато потреблението се превърне в място за сравнение и бягство, то може само да подхрани чувството за неадекватност…
Когато започнем да използваме това, което произвеждаме, не като поле за изразяване, а като средство за измерване на стойността, започваме да измерваме компетентността си с броя на харесванията. Можем да бъдем укрепени от положителни коментари и разтърсени от критика. Когато това се случи, производството престава да бъде вътрешно поле за изразяване и се превръща в механизъм за самооценка, зависим от обратната връзка на външния свят. Ако се запитаме: „Има ли смисъл това за мен?“ Ако можем да зададем въпроса, производството ни храни. Защото тук стойността произтича от вътрешна последователност, а не от външно одобрение. Много човешка нужда е да искаме да бъдем разбрани, но когато изградим идентичност, която зависи само от това да бъдем разбрани, ставаме неспособни да разберем себе си.
Подобен баланс се прилага и от страна на потреблението. Консумацията е много подхранваща, когато се използва за получаване на вдъхновение, придобиване на знания, разширяване на нашата перспектива и осмисляне на себе си чрез опита на другите. Но става психологически изтощително само когато се превърне в място за сравнение и бягство. Когато непрекъснато наблюдаваме успехите, взаимоотношенията, телата или начина на живот на други хора, можем да се фиксираме върху недостатъците в собствения си живот. „Всички напредват, аз изоставам“, „Те могат да го направят, защо аз да не мога?“ Мисли като тези могат да се появят в съзнанието ни. Забравяме обаче, че най-често това, което сравняваме, е избрана и подредена секция… Друг риск, свързан с консумацията, е бягството. Понякога, когато ни е трудно да се докоснем до собствените си емоции, можем да създадем психическа дистанция, като наблюдаваме живота на другите с часове. Въпреки че това може да е утешително в краткосрочен план, в дългосрочен план може да ни накара да отложим собствените си нужди и да отслабим вътрешния си контакт.
Балансът става важен в този момент. Всъщност разбирането и да бъдеш разбран са две потребности, които се допълват взаимно, далеч не са противоположности. Важното е да не основаваме собствената си оценка само на външна обратна връзка и да не превръщаме живота на другите в единствен критерий за собствения си живот. В крайна сметка въпросът не е в производството или потреблението, а в качеството на връзката, която установяваме с тези действия. Когато развием осъзнатост, цифровото пространство престава да бъде сцена за сравнение и може да се превърне в място, където можем да създаваме смисъл заедно.
