Създаваме много взаимоотношения от момента, в който се родим. Някои от тези връзки продължават с години, други са краткотрайни, но оставят дълбоки следи. Сред всички тези връзки има само една, от която не можем да се откъснем до края на живота си: връзката ни със себе си! Ние сме единствените хора, които остават с нас във всеки момент от живота, дори в най-пренаселените и най-самотните моменти. Имайки предвид такава близка, такава постоянна близост, каква връзка имаме със себе си, става може би един от най-важните въпроси в живота ни. Да се чувстваш в безопасност в себе си, да се изживяваш като дом и да намираш своето сигурно пространство в себе си… Но как? Как можем да укрепим връзката си със себе си и да изградим безопасното си вътрешно пространство?
Стъпка 1: Спиране и забелязване
Всяко пътуване започва с пауза. Защото не можем да осъзнаем какво чувстваме или от какво се нуждаем, без да спрем, дишаме и се обърнем навътре. В ритъма на ежедневието често превключваме на автопилот и преминаваме през дните, без да забелязваме емоциите си и какво се случва в съзнанието ни. Обратно, моменти на съзнателно осъзнаване, като кратък момент на самота, няколко дълбоки вдишвания или просто обръщане на внимание на себе си, ни позволяват да се свържем отново с вътрешния си свят. В тази контактна зона става възможно да се каже „В момента съм уморен“, „Това ме натъжава“, „Чувствам се изгубен“. Да можем да виждаме себе си с неосъждащо съзнание е основата на вътрешната увереност. Защото не е възможно да създадем безопасно пространство за себе си на място, където не можем да се реализираме.
Стъпка 2: Повторно свързване с нашите емоции
Съвременният живот почти е превърнал потискането или игнорирането на емоциите в умение. Ние сме в система, в която можем да кажем „Добре съм“, независимо какво всъщност чувстваме. Но освен „добре съм“, нашите емоции са важни сигнали, изпратени ни от вътрешната ни система и когато бъдат потиснати, те не изчезват, а напротив, притискат ни и ни карат да не можем да останем със себе си. За да се доближим до себе си, трябва да се научим да чуваме и осмисляме тези сигнали. Например това, което чувстваме, наистина ли е тревожност или има скрита тъга, гняв или незадоволена нужда? Повторното свързване с емоциите означава да можете да влезете в контакт с тях, вместо да ги контролирате. С развитието на този контакт се научаваме да оставаме с емоциите си, вместо да бягаме от тях, приемаме себе си въпреки всяка емоция и отваряме неосъждащо пространство в себе си.
Стъпка 3: Да бъдем честни със себе си
Самосъзнанието е смелостта да погледнем честно на себе си. Какво работи и какво не?… Това означава да можем да видим къде сме израснали и къде сме заседнали. Но вглеждането в себе си понякога може да бъде неудобно, защото забелязването на нашите модели, защитни механизми и повтарящи се истории може да означава да се сблъскаме с неща, с които не искаме да се изправим. Бягаме от себе си, сякаш казваме: „Е, тези ги потиснах, защото не исках да ги чувствам“. Но всичко се променя, когато тълкуваме това преживяване не като критика, а като неосъждащ слушател. „Защо съм такъв?“ Въпросът преминава в искрено любопитство, а не в обвинение. Воденето на дневник, тихата разходка, моментът на терапия или само няколко минути насаме могат да отворят вратата към самосъзнанието, което ни позволява да се доближим до себе си.
Стъпка 4: Изграждане на добри навици
Навиците са мощни, защото те позволяват животът ни да бъде оформен, без да се изисква съзнателно внимание. Но по някаква причина, когато казваме навици, често мислим за твърди, дисциплинирани правила „всичко или нищо“. Това, от което се нуждаем за безопасно вътрешно пространство, са нежни навици, които включват самосъстрадание. Като например да дишате дълбоко за няколко минути всяка сутрин, да ядете поне веднъж на ден спокойно, да оставите телефона настрана преди лягане, малък, устойчив и нежен. С течение на времето тези навици се превръщат в действия, които тялото и умът познават. Познатото е безопасно, то успокоява нервната система и създава пространство за самосъчувствие. Позволява ни да създадем любезен език към себе си. И този състрадателен език се превръща в един от най-силните градивни елементи на безопасно вътрешно пространство.
Стъпка 5: Прости и пусни
Един от най-важните фактори, влияещи върху връзката, която имаме със себе си, е това, което държим в себе си. Вкопчването понякога изглежда като начин да се почувствате в безопасност. Носенето на старото, навика, болката, дори негодуванието се чувства безопасно, най-малкото защото е „известна“ тежест. Но след известно време ние несъзнателно насочваме тези чувства, които държим в себе си. Например „гневът“, който изпитваме към някого, който ни е разочаровал, се превръща в гнева, който изпитваме към себе си с течение на времето… Да простиш и да се откажеш означава да спреш да носиш тези емоционални тежести. Това, което пускаме, създава нова празнина във вътрешното пространство и с течение на времето тази празнина започва да се запълва с мир, състрадание и приемане. Така започваме да усещаме по-леко, по-отворено и по-безопасно пространство в себе си.
Стъпка 6: Празнувайте всеки ден
Често си представяме това пътуване като стълба: с всяка стъпка, малко по-нагоре, малко по-нататък… Но пътуването на изграждане на собствено безопасно пространство не е линейно, а циклично. Точно като спирала: понякога една крачка напред и две назад, понякога връщане на едно и също място отново и отново, сблъсък със същото чувство отново, забелязване на същия модел отново… Следователно това, което трябва да се празнува в това пътуване, не са просто „достигнатите точки“, а моментите, изминали по пътя до тази точка, проблемите, които се изправят отново и отново. Моментът, в който вместо да избягаме отново от една емоция, можем да останем с нея още няколко минути… Или просто днес, моментът, в който можем да бъдем малко по-мили към себе си въпреки всичко… Празнуването на моментите ни позволява да се видим във всичките си начини, да се обичаме и да се чувстваме сигурни в себе си.
И накрая: Ние сме в собственото си безопасно пространство
Дестинацията, до която ще стигнем в това дълго пътуване, сме ние, които сме с нас от самото начало. Всички тези стъпки, всички тези завои, всички тези нови начала ни водят не към нещо отвън, а към нещо, което вече съществува в нас. Да се чувстваме като у дома си, да се чувстваме сигурни със себе си, да намерим спокойно пространство в себе си… Може би понякога ще се връщаме напред-назад, понякога ще чувстваме, че нещата, които сме мислили, че сме изградили, се разпадат, а понякога спиралата ще ни отведе до места, през които сме минали много пъти преди. Но с всеки завой, независимо дали го осъзнаваме или не, ще ставаме малко по-навътре, малко по-дълбоко, малко по-близо до себе си.
